A

Абсорбиране на хранителни вещества

Абсорбирането на хранителните вещества е първата стъпка за доброто хранене. Започва с храносмилане и се извършва главно през чревната лигавица. Простите захариди и минералните йони могат да минават направо в кръвта и лимфната система. По-големите молекули, като например въглеводородите, мазнините и белтъчините, трябва да бъдат разградени на по-прости захариди, мастни киселини и аминокиселини. Това разграждане и получената в резултат абсорбция на големите молекули се катализират от храносмилателните ензими и здравите черва, в които има високо съдържание на приятелски чревни бактерии.

Аденозин трифосфат

Аденозин трифосфат (АТФ) е сложна и извънредно важна биомолекула. В нея се съхранява енергия, използвана от клетките за извършване на биохимичните реакции, необходими за поддържането на живота им.

Активни зони

Активните зони са места по повърхността на ензимите, където молекулите от храната влизат в реакции и се трансформират в нови молекули.

Аланин

Аланинът е неесенциална аминокиселина, концентрирана в мускулната тъкан. Среща се в сиренето, месото, житния зародиш и в микроводораслото АФА. Концентриран в мускулната тъкан, аланинът може лесно да бъде трансформиран в глюкоза за мускулна енергия. Също така той подпомага натрупването на мускулна маса. Хората с хипогликемия може да страдат от недостиг на аланин.

Нивата на аланина се повишават и понижават заедно с кръвната захар както при хипогликемиците, така и при диабетиците. Аланинът често се установява в полипептидите, които изграждат клетъчните стени. Асимилирането на аланина се подсилва от цинка и витамин В6.

Албумин

Албуминът е съпътстващ протеин, способен да доставя хранителни вещества до черния дроб посредством силния си електрически афинитет. Той съставлява около половината от белтъчините в кръвния серум.

Алгинат

Алгинатът е хранителна добавка, извличана от гигантските водорасли келп. Използва се като сгъстяващо вещество в сладоледи, сирена, кисело мляко и бита сметана.

Алкална пепел

Алкалната пепел е мярка за минералното съдържание на всяка храна. Доколкото АФА е 7% алкална пепел на тегло, нейното минерално съдържание е извънредно богато.

Аминокиселини

Аминокиселините са молекули, които се свързват, за да се изградят полипептиди или белтъчини. Аминокиселините с разклонена верига (АКРВ) включват незаменимите аминокиселини валин, левцин и изолевцин. Около една трета от мускулната маса на човека се състои от АКРВ, така че продължителното им и обилно приемане може да подпомогне както предотвратяването на загубата на мускулна маса, така и натрупването на такава. Около 2/3 от сухата АФА са аминокиселини.


Аминозахариди

Аминозахаридите са захарни молекули с аминокиселинна група. Срещат се в клетъчната стена на АФА.

Амилаза

Амилазата е ензим, който разгражда нишестето. В слюнката се нарича слюнчена амилаза, а в панкреаса – панкреатична.

Анаболизъм

Анаболизмът е съвкупността от биохимичните реакции, които касаят изграждането на по-големи молекули, необходими за конструирането и поправянето на клетките. Богатото разнообразие от суровини, налични в АФА като аминокиселини и мастни киселини биостимулират анаболичните процеси.

Анемия

Анемията е болестно състояние, което възниква тогава, когато количеството на хемоглобина в циркулиращите червени кръвни телца е недостатъчно. Пагубната анемия се причинява от неспособността да се абсорбира витамин В12 през лигавицата на стомаха.

Антитела

Антителата са белтъчини, образувани в кръвния серум в отговор на нашествието на вирусни или бактерийни частици (антигени). Наричани още имуноглобулини, те действат посредством химическо идентифициране и маркиране на нашествениците, така че имунната система да може след това да изпрати бели кръвни телца, които да ги унищожат.


Антигени

Антигените са нашестващи вирусни или бактерийни частици, които предизвикват създаването на антитела (имуноглобулини) в кръвния серум.

Антиоксиданти

Антиоксидантите са клетъчни биомолекули, които пазят организма от вредните ефекти на свободните радикали. В микроводораслото АФА има необичайно висока концентрация и широк спектър от антиоксиданти като бетакаротин, супероксид дисмутаза, глутатион, витамин С и Е.

Аргинин

Аргининът е аминокиселина, която не може да се биосинтезира от децата и подложените на стрес хора. Набавя се от ядките, месото, сиренето и АФА. Основната му обменна функция е да стимулира дейността на чернодробния ензим, който стои в началото на урейния цикъл, важен биологичен път, по който се метаболират белтъчините. Аргининът, правилно асимилиран, биостимулира тимусната жлеза за подсилване на имунната система чрез произвеждане на повече Т-лимфоцитни клетки, които са ефективни в борбата с инфекциите. Действието на естествените клетки убийци също е подсилено, така че да пречат на възникването и уголемяването на туморните образувания. Изследвания, натрупвани в продължение на петдесет години, доказват този антитуморен ефект. Аргининът биостимулира хипофизната жлеза за отделянето на хормона на човешкия растеж (РХ) и за въздействие върху процесите на изграждане на мускулите и изгарянето на мазнините. Той натрупва аргининов резерв за предпазване и детоксикиране на черния дроб.

Артрит

Артритът е свързан с възпалението на ставите. Лошото хранене, напрежението и застаряването допринасят за недостатъчното производство на естествени защитни антиоксиданти. В резултат синовиалната течност, която обгражда ставата натрупва излишък от свободни радикали, които предизвикват подуване и болезненост. Рибеното масло, като например еикопентеновата киселина, и маслата на АФА, като например гама-линоленовата киселина, могат да намалят артритното възпаление.

Астаксантин

Астаксантинът е червен пигмент с изключителни здравословни качества и една от най-популярните хранителни добавки днес. Добива се от различни източници, включително и от синтетични медикаменти. Най-концентрираният и качествен астаксантин е извлеченият от микроводораслото Хематококус плувиалис. Астаксантинът е известен с изключителната си антиоксидантна сила, заради което е наричан „Кралят на каротеноидите“. Той е 550 пъти по-мощен от витамин Е и 800 пъти по-силен от CoQ10 (Коензим Q10). Уникалната структура на астаксантина му позволява лесно да прескача бариерата между кръвта и тъканите, заради което има редица благотворни за тялото ефекти.

Аспарагин

Аспарагинът е неесенциална аминокиселина и невро-трансмитер, който доставя енергия на мозъка. Той е и имуностимулатор, защото биостимулира тимусната жлеза.

Аспартична киселина

Аспартичната киселина е неесенциална аминокиселина с по-висока концентрация в човешкия мозък, от която и да е друга аминокиселина. Полезна е при лечение на синдрома на хроничната умора заради участието си в синтеза на ДНК/РНК. Доказана е полезността й като биостимулатор на тимусната жлеза, което я прави стимулатор на имунната система.

Атеросклероза

Атеросклерозата е болест, предизвикваща втвърдяване на артериалните стени, което води до загуба на еластичността на артериите.

АФА

АФА (Aphanizomenon flos-aquae) е синьо-зелено диворастящо микроводорасло. Добива се от красивите природно чисти води на езерото Кламат, щата Орегон, САЩ. АФА дарява човешкото тяло с жизненоважни витамини, минерали, аминокиселини, множество пигменти. Тя е изключителна храна за мозъка и мощен естествен антидепресант, засилва паметта и концентрацията, съпътства оздравителните процеси, намалява хроничната умора.

Б

Бета-каротин

Бета-каротинът (провитамин А) е витамин, който неутрализира свободните радикали. Той се съдържа в АФА, Дунаилела салина, морковите, сладкия картоф и листните зелени зеленчуци.

Бетакаротинът има мощни антиракови, антиоксидантни и възпиращи стареенето свойства без токсичните ефекти от приемането на мастно-разтворимия витамин А. Бетакаротинът засилва имунната система посредством защита на вътрешния клетъчен слой на храносмилателния и дихателен тракт.

Биотин

Биотинът е водоразтворим В-витаминен коензим, който се извлича от добрата храна (напр. кафяв ориз, гъби и АФА) и полезните чревни бактерии. Използва се в няколко различни ензимни системи за изграждане на мастни киселини посредством прикачване на функционални киселинни групи към по-големи молекули. Поради това биотинът може да помага за здравия вид на косата. Освен това биотинът подобрява атлетичните постижения, подпомагайки обмяната на аминокиселините с разклонени вериги.

 

Биофлавоноиди

Биофлавоноидите се срещат както в АФА, така и в пулпата на цитрусовите плодове. Някога наричани витамин Р, биофлавоноидите се приемат за важни фитохимикали, които могат да помагат за засилването на имунната система.

Бифидобактериум бифидум

Бифидобактериум бифидум е полезната бактерия, която живее главно в дебелото черво. Дебелото черво на кърмените деца се населява главно (99%) от тези бактерии. С възрастта броят им намалява и съответно се влошава и общото състояние на здравето на човека. Тези полезни бактерии произвеждат специални киселини, които предотвратяват нарастването на някои вируси и бактерии. Полезната микрофлора дори помага за предотвратяването на нитритната токсичност (налична в хотдога и другите пакетирани меса). Ефективна е дори срещу бактериите, които предизвикват синдрома на токсичния шок.

Борон

Боронът е засилващ костите микроелеемент, който се намира в почвата. Концентрацията му в нея зависи от прилаганите земеделски похвати. Съдържа се в ябълките, крушите, листните зеленчуци и АФА и подобрява задържането на калция. Възможно е остеопорозата, артритът и високото кръвно налягане да бъдат намалени чрез приема на богати на борон храни. Някои изследователи дори твърдят, че боронът увеличава яснотата на ума. Артериалната плака, която се дължи на калциеви отлагания (откъдето идва високото кръвно налягане), изглежда намалява в присъствието на борон. Жителите на страните с високо съдържание на борон (напр. Израел) по-рядко боледуват от артрит, отколкото тези в страните с ниско съдържание на барон (напр. Ямайка). Доказано е, че възрастните хора и алкохолиците по-трудно го абсорбират с тънките си черва.

Бромлейн

Бромлейнът е храносмилателен ензим, намиращ се в ананаса, който спомага разграждането на растителните протеини в храносмилателния тракт.

В

Въглехидрати

Въглехидратната обмяна започва с преноса на глюкозата (кръвната захар) към черния дроб. С помощта на трансформиращите въздействия на ензимите и на молекулата на енергията (аденозин трифосфат), глюкозата се фосфорилира (т.е. добавят се фосфор и кислород) и така поетапно се трансформира в гликоген, комплексен въглехидрат, който служи като енергиен резерв за по-късно изгаряне.

Въглехидратното разграждане зависи от действието на няколко ензима. Слюнчената амилаза започва процеса, при който сложни въглехидрати биват разградени до полизахаридни фрагменти. Амилазата от панкреаса (и ензимите от тънките черва) доразграждат фрагментите до монозахариди.

Въглехидратите може да се класифицират като захари, нишестета или целулози според броя и подредбата на съставляващите ги захарни групи. Сравнително права верига от около 1000 захарни групи е нишесте, докато разклонената верига с подобна дължина е характерна за гликогена. Подобни дълги вериги се наричат също така полизахариди. По-къси вериги от две захарни вериги се наричат дизахариди, напр. лактоза, а отделни захарни групи, независими една от друга, носят названието монозахариди, напр. глюкоза и фруктоза.

Г

Германии

Германият е химичен елемент номер 32 в периодичната система. В края на 80-те години на миналия век е считан за новия чудодеен микроелемент. Има данни, че природните съединения на германия повлияват благоприятно имунната система и имат антираково действие. Дългосрочно неголямото съдържание на германий в АФА може да доведе до някои от тези положителни въздействия върху здравето.

Глицин

Глицинът повлиява положително умственото състояние. Той може да играе роля за улесняването на невротрансмитери като ацетихолина и да има деликатен успокояващ ефект върху нервната система. Глицинни рецептори се срещат в клетките из цялата централна нервна система и мозъчните тъкани.

Глутамин

Глутаминът се извлича от глутаминната киселина и играе главна роля при синтеза на ДНК. Той е невротрансмитер и „гориво за мозъка“. Концентрацията му в кръвта е около 3,5 пъти по-висока от тази на всяка друга киселина, а концентрацията му в гръбначномозъчната течност е дори значително по-висока. За съжаление глутаминът не е особено обилен в повечето храни. За правилната обмяна на глутамина е нужен манган поради наличието му в ензима глутаминна синтетаза. АФА е отличен източник на този минерал.

Д

ДНК

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която съдържа генетичните инструкции, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули в РНК. Благодарение на една единствена нишка от двойноспиралната ДНК, генетичната информация може да бъде транскрибирана и прехвърлена на по-малката, но не по-малко удивителна рибонеклеинова киселина, РНК. Ако всички комуникационни линии работят както трябва и уврежданията на ДНК и РНК от свободните радикали са незначителни, 20-те аминокиселини на АФА могат да се наредят и свържат като перли на огърлица или букви от биохимична азбука. По този начин може да бъдат създадени всички протеини и ензими за живота на един здрав организъм.

Дуналиела салина

Дуналиела салина е вид едноклетъчно микроводорасло, особено с това, че обитава хипер солени езера и морета. Тя е един от малкото организми, способни да оцелеят в среда с изключително висока концентрация на соли. Съществуването й в такива условия е възможно благодарение на факта, че микроводораслото синтезира различни полезни съединения.

Дуналиела салина съдържа витамини, минерали, хлорофил, полизахариди и есенциални мастни киселини, включително Омега-3 и Омега-6. Тя е най-богатият природен източник в света на бета-каротин, а другите важни каротеноиди в нея са алфа-каротин, лутеин, зеаксантин, криптоксантин. Дуналиела салина има мощни антиоксидантни свойства, благодарение на което забавя процеса на стареене и има антимутагенен ефект. Проявява силни фотозащитни свойства. Използва се като общоукрепващо и тонизиращо организма средство. Незаменима е за поддържане на добро зрение, препоръчва се при витаминен дисбаланс, проблеми с кожата, белите дробове и бронхите, при възпалителни заболявания, заболявания на стомашно-чревния тракт като язви, при цироза на черния дроб и т.н.

Е

Ензими

Във всеки един момент в тялото ни работят милиони ензими, които поддържат жизнените ни функции, обновяват и предпазват организма ни от инфекции. По същество те са протеини, които имат функцията да катализират химичните реакции в човешкото тяло, като понякога ги ускоряват над 1000 пъти. Ензимите увеличават с 1300 % броя на естествените клетки убийци и със 700 % броя на макрофагите, стимулират отделянето на възрастни стволови клетки. Те улесняват протичането на биохимичните реакции в организма, участват в обмяната на веществата и помагат за детоксикацията на тялото. Съществуват хиляди ензими и всеки един от тях има строго определена функция свързана със смилането и усвояването на храната, доставянето на енергия, възстановяването на клетките, тъканите и органите. Неправилната работа дори на един от около 2000-3000 ензима в тялото може да причини заболяване.

Ж

Желязо

Желязото е микроелементът на „розовите бузи“, който е абсолютно незаменим за съществуването на човешкия вид. Молекулите на хемоглобина, които придават червения цвят на кръвта, съдържат четири железни йона, всеки от които се използва за транспортиране на кислородни молекули (О2) до всяка клетка на тялото ни.

Желязото се съдържа в най-големи количества в червените меса, сьомгата, бирената мая, къдравото зеле и други листни зеленчуци, и в АФА. Всмукването на желязо се извършва през чревните стени в продължение на около три часа след поглъщането. Витамин С увеличава абсорбцията, както правят това и малки количества мед, кобалт и манган. Умора, раздразнителност, депресия и нисък ентусиазъм са типични симптоми на анемията поради липса на желязо. Лекът обикновено се състои в асимилация на повече желязо. Това се дължи на биоактивацията на съдържащи желязо ензими, съществени за синтеза на ДНК.

Имунната система също се биостимулира с увеличена асимилация на желязо. Дори някои от по-специализираните бели кръвни клетки се нуждаят от желязо за да биоактивираат екзотичните лактоферинни протеини. Тези протеини помагат за производството на полезни кислородни радикали, които се използват за разрушаване на нахлуващи бактерии.

З

Зеаксантин

Зеаксантинът е един от най-обилно приеманите каротеноиди. Известна е неговата антиоксидантна дейност, която защитава клетките на тялото от щетите, които причиняват свободните радикали. Зеаксантинът подобрява здравето на очите. Свързва се с намаляване на риска от развитие на катаракта при възрастните хора, както и със свързаната с възрастта макулна дегенерация. Познат е като пигмент на макулата. Установено е, че около 75% от хората не приемат достатъчно от този пигмент. Той не се произвежда от организма, а трябва да бъде набавен отвън. В дългосрочен план недостатъчният прием на зеаксантин е свързан с риск от хронични заболявания, включително различни ракови и сърдечни заболявания.

Зелените зеленчуци като зеле, спанак, ряпа, маруля, броколи, тиквички, грах, брюкселско зеле са сред най-добрите източници на зеаксантин.

И
Й

Йод

Йодът е микроелемент, необходим на тироидната жлеза от ендокринната система, за да биосинтезира разнообразие от хормони като тироксин, който контролира енергийната обмяна и скоростта , с която бетакаротинът се превръща във витамин А. Йодът трябва да се доставя ежедневно, защото телата ни не могат да го складират. Най-добрите източници на ежедневни хранителни дажби от йод са морските водорасли и риби, киселото мляко, яйцата, орехите и АФА. Йодът осигурява защита от токсичните ефекти на радиоактивните вещества в околната среда.

К

Калции

Калцият е антиостеопорозният минерал, който се съдържа в млечните продукти, зелените на цвят листни зеленчуци, в тофу, в обилни количества и в АФА. Поради намаляването на абсорбцията на калция в червата с напредването на възрастта, той се губи постепенно и причинява нарушение на костта, наречено остеопороза. Въпреки че около 75% от приемания с храната калций не се усвоява, неговата абсорбция се подпомага от бетакаротина и от някои аминокиселини. Тъй като някои ензимни системи, включващи и невротрансмитери в процеса, се активират от калция, той има невро-успокоителен ефект и действа много добре като успокоително средство преди лягане. Калцият има предпазно действие срещу сърдечно-съдова болест чрез намаляване на холестерола и кръвното налягане.

Кандида албиканс

Кандида албиканс (Candida albicans) са гъбички, налични в различна степен във всеки човек, причинители на много болестни процеси в организма. Кандидозата се появява, когато състоянието на полезната микрофлора се наруши поради различни причини – стресови ситуации, прием на антибиотици, отслабнала имунна система и др. Може да причинят редица различни алергични реакции, ако стомашно-чревният тракт е пренаселен с тях. Ако кандидите продължат да се разрастват, имунната система отслабва и се развиват проблеми като синдром на раздразненото дебело черво, синдром на предменструалния стрес, чувствителност към храни, депресия, болки в простатата и дори хроничен въглехидратен глад. Размножавайки се кандида намалява броя на Т-клетките и естествените клетки убийци. Кандида албиканс причинява токсичност, алергични и имунни реакции, почти всички видове рак и захарен диабет тип 2.

Каротини

Каротините или каротеноидите са червено-жълти растителни пигменти, срещащи се в големи количества в АФА, морковите и зелените листни зеленчуци. Когато се разградят каротинните молекули (чрез окисляване и раздвояване), те биват превръщани от прекурсорите на витамин А до молекули ретинол, формата на витамин А, която се складира в черния дроб. Най-активният и благоприятен вид каротин е тъмно-червеният бета-каротин. Алфа-каротинът е близък до бета-каротина, както и по-неизвестните каротини лутеин и зеаксантин.

Катализатори

Катализаторите са вещества, които ускоряват дадена химична реакция, без да бъдат консумирани. Катализаторите, от белтъчен материал се наричат ензими.

Катехоламини

Катехоламините са важно семейство невро-пептиди, сред които са допаминът и адреналинът. Тирозинът, съдържащ се в АФА действа като техен прекурсор.


Клетка

Клетките са фундаментални единици от жива материя, способни да се възпроизвеждат. Еукариотните клетки съдържат ясно различимо централно ядро, докато при прокариотните клетки такова липсва.

Клетъчна мембрана

Клетъчните мембрани са полутечни мастни и белтъчни покрития, които заобикалят тялото или цитоплазмата на клетката. Преди милиарди години, в древните океани на Земята, подобни липиди постепенно са се оформили като примитивни клетъчни мембрани, които са били необходими за поддържането на живота, а в впоследствие за обособяването на синьозелените водорасли (цианобактерии). Мастните киселини, които образуват липидните слоеве на клетъчната мембрана, в крайна сметка въздействат на флуидността на мембраната според конкретната форма и дължина на всяка мастна киселина. Клетъчната мембрана, на която и да било клетка, трябва да бъде флуидна и еластична, за да остане тя здрава. Холестеролът също е важен за клетъчната мембрана. Неговите молекули са вложени между молекулите на мастните киселини на липидния слой, като по този начин ги свързват в едно цяло и придават здравина на клетъчните мембрани. Прекалено много холестерол обаче държи мембраната твърде стегната, в резултат на което тя губи своята флуидност и здраве.

Киселини

Киселините са молекули, които прибавени към вода (или кръв), се разграждат до по-малки положителни водородни йони и по-големи отрицателни йони. Киселините намаляват рН на водата – рН под 7 се приема за киселинно, а над 7 – за основно, а рН равно на 7 (дестилирана вода) е неутрално, т.е. нито киселинно, нито основно. Солната киселина в стомаха е с рН от около 1. Сладководните алкални езера (където виреят синьозелените микроводорасли) имат рН между 9 и 11.

Кобалт

Кобалтът е съществена част от витамин В12 и участва в сложната биосинтеза на червените кръвни клетки и в поддръжката и възстановяването на нервната тъкан. Кобалтът се намира в морските риби, червеното месо, черния дроб и АФА. Високата концентрация на кобалта в АФА е добра новина за вегетарианците, тъй като почвеното съдържание на кобалта е много ниско, което намалява още повече ниската концентрация на този микроелемент в растенията.

Кръв

Кръвта е животоподдържаща течност с преобладаващи червени кръвни клетки (еритроцити), по-малко бели кръвни клетки (левкоцити). Кислородът се пренася от червените кръвни телца, а по-големи молекули (напр. хормони, глюкоза, липиди) се пренасят в кръвната плазма. Здравата кръв има стойност на pH около 7,4.

Кръвно-мозъчна бариера

Кръвно-мозъчната бариера наричаме невъзможността на повечето молекули (без глюкозата) да пресекат бариерата от кръвоносните съдове на мозъка към мозъчните тъкани.

Л

Лутеин

Лутеинът, заедно със зеаксантина, са два от най-обилно приеманите каротеноиди. Служи като пигмент за поглъщане на светлината и осъществява защита срещу вредните слънчеви лъчи и действията на свободните радикали. В човешкия организъм лутеинът се намира в лещата и макулата на ретината. Установено е, че 75% от хората не приемат достатъчно от този пигмент. Човешкият организъм не произвежда само лутеин. Той се набавя отвън. Недостиг на лутеин се наблюдава по-често при хора със светли очи и при пушачи. Според изследвания необходимият дневен прием лутеин, за да се намали рискът от възникване на катаракта и макулна дегенерация, е 6 мг. Зелените зеленчуци са сред най-добрите източници на лутеин.

М

Мед

Медта е незаменим микроелемент, който се среща в черния дроб, червените меса, морските дарове, някои ядки, в АФА. Тя е важно микро хранително вещество в много ензимни системи. След като бъде абсорбирана, медта се ескортира през кръвния поток от специализирани протеини-носители до черния дроб, където се биосинтезира до антиоксидантен кръвен протеин (церулоплазмин), който абсорбира свободни радикали. Това помага за запазване на еластичността на клетъчните мембрани. Медта е част и от антиоксидантния ензим супероксидна дисмутаза, който има анти артритен ефект.

Цинкът и медта работят добре заедно. Но тъй като и двата минерала се състезават за едни и същи места на свързване, важно е пропорцията им да е добре балансирана, за да може всеки минерал да изпълнява ефективно ролята си. В АФА съотношението цинк към мед е 4,7 към 1, считано за добро за абсорбцията и на двата минерала. Когато съществува оптимално съотношение на цинка към медта, сърдечно-съдовата болест се намалява в някаква степен, защото холестеролните нива се поддържат сравнително ниски.

Магнезии

Магнезият е важен като антистресов минерал и играе роля в повече от 325 различни ензимни системи. Той помага за контролирането на почти всеки един от жизненоважните биохимични процеси в организма. Така например, магнезият е част от важен биохимичен механизъм, при който се синтезира мускулен протеин и се възстановява износеният колаген. Има данни, че той отпуска бронхиалните мускули при астматиците.

Приемането на достатъчно магнезий допринася да се чувстваме здрави. Недостигът на магнезий обаче е твърде разпространен. Доколкото магнезиевите атоми винаги се оказват в центъра на зелените хлорофилни молекули, всички зелени листни зеленчуци се очаква да са богати на този ценен и сравнително рядък минерал. Микроводораслото АФА също е богото на магнезий.

Магнезият е важен за правилното функциониране на сърцето и може да бъде използван за лечение на нарушенията на сърдечния ритъм. Спомага и за повишаване на полезния холестерол като превенция на атеросклерозата. Магнезият дори е използван за намаляване плътността на кръвните телца, което намалява тенденцията към съсирване на кръвта и повишаване на кръвното налягане. Тъй като твърдата вода е богата на калций и магнезий, хората в географските райони с твърда вода имат по-малко сърдечносъдови проблеми.

Недостигът на магнезий причинява умореност и раздразнителност. Известно е, че зачестяват и мигренните пристъпи, както и симптомите на раздразнение и промени на настроението. Продължителната липса на магнезий може да доведе дори до обърканост и тревожност. Поради тези фактори и ефективността на магнезия като естествен транквилант, този минерал е използван и при лечението на някои психични заболявания.

Манган

Манганът е най-слабо познатият микроминерал, срещащ се в малки количиства в зелените листни зеленчуци, ядките, целите зърна и АФА. Той е важен за множество ензимни системи. Така например, в една ензимна система той отговаря за катализирането на биосинтезата на допамина, важен невротрансмитер. В други системи манганът асистира при образуването на костите и метаболизма на глюкозата. Манганът дори играе съществена защитна роля в антиоксидантната молекула супероксидна дисмутаза.

За съжаление, високотехнологичното земеделие изчерпва мангана от почвата. Освен това процесът на рафиниране на житото до бяло брашно отнема от 80 до 90% от мангана в него. Само 15% от получавания с храната магнезий се асимилира. Хората, които се хранят с месо, млечни продукти и газирани напитки срещат още по-големи трудности при асимилацията на този минерал.

Веднъж абсорбиран манганът може да бъде полезен за премахване на умората и нервността, както и за увеличаване производството на мукополизахариди, необходими за здрави костни стави. За щастие, манганът може да бъде складиран за по-нататъшна употреба. Един невероятно специализиран сферичен протеин (трансмангамин) е способен да транспортира внимателно излишния манган към черния дроб на склад. На него дори може да се разчита за помощ за предотвратяване на рак, тъй като всички злокачествени тумори са с извънредно занижено съдържание на този минерал.

Н

Ниацин (Витамин В3)

Ниацинът е редукторът на стреса – витаминна молекула, налична в месото, рибата, АФА и листните зелени зеленчуци. Използва се в ензимите, които превръщат храната в енергия, ремонтират клетките и подобряват здравето. Ниацинът е един от първите разпознати коензими.

Ненаситени мастни киселини (НМК)

Приеманите с храната НМК Омега 3 са благотворни за имунната, сърдечно-съдовата и нервната система. НМК Омега 3 имат и противовъзпалителен ефект и поддържат здравословно ниво на холестерола.

О

Оксидаза

Аминокиселинната оксидаза е ензим, използван в черния дроб за превръщането на старите аминокиселини в нови. За биоактивацията си този ензим изисква рибофлавин като коензим.

П

Пробиотици

Пробиотиците населяват чревната ни система и се грижат за вътрешния микробен баланс на стомашно-чревния тракт. Те са нашата естествена защита срещу вредните бактерии. Когато балансът на приятелските бактерии бъде нарушен, вредните микроорганизми взимат превес и предизвикват редица болестни състояния като високо кръвно налягане, ракови заболявания, аритмия, алергии, гинекологични проблеми, киселини, газове и други.

Пробиотиците произвеждат вещества, които повлияват благоприятно храносмилането и перисталтиката, намаляват гнилостните процеси в стомаха и червата, активни са при чревни инфекции и лечение с антибиотици, сърдечносъдови заболявания. Те стимулират производството на витамини от група B и витамин К. Имат антитуморен, антиалергичен, имуномоделиращ и лъчезащитен ефект. Пробиотик, в превод от латинската дума pro (за) и гръцката biotic от bios (живот), означава „за живот“. Най-популярните млечнокисели бактерии, използвани като пробиотици, са лактобацилите и бифидобактериите.

Полизахариди

Полизахаридите стимулират дейността на макрофагите, челния отряд на имунната система и задействат мобилизацията и придвижването на имунните клетки из тялото.

Очаквайте скоро „Малка енциклопедия на здравето от Р до Я”!
Абонирайте се за нашия блог
Екип, Златната ябълка