Съвременната медицина все още е раздвоена между двамата гиганти от 19-ти век, които предлагат коренно различни хипотези за произхода и лечението на болестта. Парадоксалното е, че и двамата са французи, и двамата са от една и съща епоха, съществуват дори сведения, че са били приятели приживе, но в своите научни възгледи остават непримирими чак до смъртта, а спорът между тях продължава задочно и днес, чрез противопоставянето на техните последователи. Става дума за Луи Пастьор (1822-1895) и Клод Бернар (1813-1878).

pastiorЛуи Пастьор е микробиолог и химик. Според него, заболяванията се причиняват от инфекциозни микроорганизми, които нарушават функционирането на различните органи и системи в човешкото тяло. Парадигмата на Пастьор стои в основата на широко използваните днес антибиотици, които унищожават инвазивните микроби. На Пастьор трябва да „благодарим” и за ваксините. Всички ние сме преминали през серия от ваксинации като деца, чиято цел е да предизвикат имунната защита на организма и по този начин да предотвратят системна инфекция. Но това крие доста рискове… Ваксината срещу грип и други инфекциозни заболявания се използва масово дори сред възрастните днес, а протестите срещу задължителната ваксинация на децата в училище продължават. Обществото е раздвоено.

klodСъвременникът на Пастьор, физиологът Клод Бернар, стига до съвсем различно заключение. Той твърди, че основно значение има равновесието във вътрешната среда на организма. „Постоянството на вътрешното среда е условие за свободен и независим живот”, казва Бернар, тъй като тялото става податливо на инфекциозни агенти, само ако вътрешният баланс (хомеостазата) е нарушен. В крайна сметка, има милиарди микроби и бактерии, обитаващи червата, кръвта, цялото човешко тяло. Бернар задава логичния въпрос: „Защо понякога се разболяваме от тях, а понякога не?” Същото се отнася и до бактериалните или вирусни агенти в околната среда. Защо, когато са налице, някои хора се разболяват, а други остават здрави, въпреки че са изложени в еднаква степен на тяхното влияние?

За съжаление, науката не потърси отговора на този въпрос в добре развитите хипотези на Бернар за вътрешното равновесие. Съвременната медицина е обсебена от убийството на инфекциозния организъм и не се интересува от насърчаването на защитата срещу инфекции. Тоест, медицината „лекува резултатите, но не премахва източниците на заболяването” – чували сме го много пъти, все от хронично болни хора, които са „абонирани” за съвременната медицина.

Тази мания започва с Луи Пастьор, който играе важна роля в развитието на ваксините и антибиотиците. Причината е ясна. И в предишен материал писахме за това, че истински стойностните неща в този живот са безплатни: животът е безплатен, но войните и погребенията струват пари; свободата е безплатна, но затворите и огражденията струват пари; здравето е безплатно, но антибиотиците и ваксините струват пари. Много пари. Трилиони долари всяка година. Излиза всъщност, че заболяванията са доходен бизнес, за разлика от здравето. Никой няма сметка от това да си здрав…

Разбира се, Пастьор е преди всичко личност, постветила живота си на науката, а не някакъв зъл икономически гений. Последната ни цел е да го демонизираме. Много хора дължат оцеляването си на неговите открития. Просто голяма част от живота му е преминала в изследването на веществата, които убиват микроорганизмите. Това е добре дошло за производителите на антибиотици и на ваксини, за болниците и осигурителните каси, за държавната администрация и за бездънните джобове на изследователските лаборатории. Те прегръщат идеите на Пастьор, защото ни гарантират обратното на това, за което говори Бернар:

„Свободен, независим живот”

Бернар има различно виждане за здравето и болестта. Той вярва, че вътрешната среда на човек е по-важна при определяне на болестта, отколкото всеки инфекциозен организъм или патоген. С други думи, „вътрешният терен” или податливостта на „домакина” към инфекция е по-важна от самата инфекция. Лекарите, настоява Бернар, следва да се съсредоточат повече върху почистването на този вътрешен терен, за да стане организмът негостоприемно място за болестта.

Теорията на Бернар доведе до някои интересни проучвания. В действителност, обаче, всеки дръзнал да разглежда тези проучвания в дълбочина е обявяван автоматично за луд. Един от най-интересните примери е този с руския учен Иля Мечников – откривателят на белите кръвни клетки. Той и неговите сътрудници консумират култури, заразени с патогени на болестта холера. Но никой от тях не заболява от холера. Причината: имунната им система не е компрометирана. Мечников вярва, също като Бернар, че правилният начин да се справим с инфекциозните заболявания е да се съсредоточим върху подобряването на собствените защитни сили на организма.

Мосю Пастьор и мосю Бернар си отиват от този свят без да разрешат научните си противоречия. Настъпва 20-ти век, а заедно с него се появява още един именит гений, става дума за френско-американския микробиолог Рене Дюбоа (1901-1982). Последният се съгласява с принципа Бернар: „Повечето микробни заболявания са причинени от организми, намиращи се в тялото на нормален индивид. Те стават причина за болестта, когато възникне смущение, което нарушава равновесието на тялото”. Въпреки това, само и единствено в изследванията на Пастьор се съдържа научната обосновка за милиардите долари, инвестирани всяка година в изследванията на фармацевтичната индустрия и в програмите за продажба на все по-мощни антибактериални и противовирусни лекарства, в употребата на тези антибиотици като фуражна добавка в пренаселените райони на промишленото земеделие и т.н. За съжаление – с предвидим резултат. Тъй като вирусите и бактериите също еволюират в резултат от намесата, науката и медицината са неспособни да задминат скоростта на откриването на ефективни антидоти.

Ние от “Златната ябълка” сме посветили живота и дейността си на разработването на продукти от естествени вещества, които стимулират имуниите процеси в организма и дават сила на тялото да се справя само с проблемите, превръщайки го в негостоприемен “терен” за болестта. Ние не отричаме съвременната медицина,  но вярваме, че тялото има знания, които медицината все още не притежава…

Очаквайте скоро „Упраженения за подобряване на зението”!
Абонирайте се за нашия блог
Екип, Златната ябълка